Найден Тодоров: България наистина е била част от музикалното развитие на Европа
България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали. „От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника. Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една институция, коментира д-р Андрей Андреев, съставител на летописа. „Дигитализирано е цялото филхармонично наследство от 1946 година до наши дни както и цялата история със събития на зала България. Всички работихме много но мисля че това ще бъде едно добро начало за дискусии напред“, добавя той. САША ПОПОВ – ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА „В тази книга става въпрос за това, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Че Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България“, посочва авторът. „Това е едно респектиращо издание, във всяко едно отношение, създадено по идея на маестро Найден Тодоров. Но тази идея не е случайна. Тя продължава вече създадената традиция да бъдат издавани юбилейни сборници във връзка с годишнината на Софийската филхармония“, припомня проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова. Тези три тома са общо около 1700 страници. Достатъчно е само да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени. Те са открити в архивни фондове, проучени от първата до последната архивна единица. Дали това е централният военен архив, държавният архив, научният архив на БАН и така нататък. В музикалната културна периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой. Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко“, допълва тя. Тези томове са и история на музикалните родове в България, отбелязва издателят Гергана Димитрова („Лист"). По думите малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето. ОПИС НА СТОЛИЧНАТА ОРКЕСТРОВА КУЛТУРА „От летопис на Софийската филхармония, това изследване се превръща в опис на столичната оркестрова култура. Целият този документален масив, който авторът е включил, надхвърля конкретната задача и това е история на симфоничното дело, и не само. Възловият въпрос е откъде произлиза Софийската филхармония“, казва проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова. Найден Тодоров смята, че върху тези книги тепърва ще се градят бъдещи трудове. „Когато започнах работа в Софийската филхармония, за мен винаги е било от интерес да разбера каква е биографията на оркестъра. Защото биографията, която виждах през годините, беше общи приказки. Моят учител по история на музиката от музикалното училище в Пловдив ме беше научил, че човек винаги трябва да търси фактите. Този учител още тогава събуди в мен интереса към историческата истина в музиката. Този учител се казва Андрей Андреев“, разказва маестрото. „Когато кандидатствахме със Софийската филхармония по различни проекти, част от документите включваха и документ за създаването на институцията. Бях изключително изненадан да разбера, че кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийската опера от 1935 г. Не можех да разбера как един академичен симфоничен оркестър, създаден през 1928 година и станал през 1936 година царски симфоничен оркестър, през 1935 година се води към операта и е филхармония. Това беше първото нещо, което ме обърка и ме накара да започна да търся каква може да бъде истината“, спомня си Найден Тодоров. ИСТИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОФОРМЕНА, ФАКТИТЕ – НЕ „Ние ще трябва да променим всичко в нашата история – кога са първите изпълнения на много от произведенията, които са изпълнявани в България. Всичко придобива изцяло нов вид“, коментира Тодоров. „Аз съм много благодарен на Андрей Андреев, че той реши да излага не истини, а факти. Защото истината може да бъде идеологически оформена, а фактите – не. И това са три тома с факти. Това, което можем да направим с фактите, е да ги скриваме. Защото, когато ги отричаме, ние създаваме опозиция към тях. Това е било направено с историята на Софийската филхармония. Нейната история не е била отричана. За нея не се е говорило, за да се забрави. Днес обаче ние отваряме тази тема и аз не мога да си представя в колко други градове в България може да има такива проблеми. Част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало“, посочва Найден Тодоров. Допълва, че историята в летописа е представена до 1946 година, защото тогава започва издаването на официалните дневници на Софийската филхармония.
|
|
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Наскоро Националната библиотека на Шотландия разкри нова страница от живота на Мери Шели, известната авторка на "Франкенщайн". Това откриване предоставя ценна информация за личността на една силна и независима жена. Информацията идва в контекста на нарастващия ...
Валери Генков
|
На бюрото
Георги Константинов и Симеон Янев – носители на „Чест и слово“
Националната награда за цялостен принос в българската литература, изкуство и култура „Чест и слово“ бе връчена на поета Георги Константинов и на професор Симеон Янев. Церемонията се състоя в Националния литературен музей, разположен в къщата-музей ...
Ангелина Липчева
|
Страцимир Петков подчерта важността на културата и знанието в Ловеч
Добрина Маркова
|
На бюрото
Амрита Притам разкрива трагедията на жените по време на Разделението в "Пинджар"
1947 година бележи един от най-трагичните моменти в историята на Южна Азия – разделението на субконтинента на Индия и Пакистан, което доведе до най-голямата масова миграция в света. Хора от двете новосъздадени държави станаха жертви на жестоки размирици, а жен ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Авторът и перото
Захари Карабашлиев получи националната награда "Елиас Канети"
Захари Карабашлиев, един от водещите съвременни български писатели, бе удостоен с престижната национална литературна награда "Елиас Канети" по време на тържествена церемония в Русе. В изказването си след награждаването, авторът на "Рана" сподели, че вече само ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Радосвета Златева: Писането е не само хоби, но и част от моята същност
В Кюстендил поетесата Радосвета Златева организира представяне на своето творчество в залата на Младежкия дом. Събитието привлече вниманието на множество любители на словото, които се насладиха на нейния уникален стил и хумор.
По време на срещата Златева спод ...
Валери Генков
|
На бюрото
Мери Шели коригира Уолтър Скот за авторството на "Франкенщайн"
Валери Генков
|
Авторът и перото
Българската илюстрация с първи дигитален алманах
Валери Генков
|
В навечерието на Деня на народните будители сайтът „Българска илюстрация“ обявява Електронен алманах на българската илюстрация – цифрово издание за съхранение и популяризиране на националното културно наследство.
Финансиран от Национален фонд „Култура“, проектът представлява първата дигитална ретроспектива на българската книжна графика и илюстрация за последното десе ...
|
Авторът и перото
Инициативата „Книга за книга“ вдъхновява русенци да обменят литература и послания
Ангелина Липчева
|
|
12:51 ч. / 22.12.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 11546 |
|
България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали.
„От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника.
Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една институция, коментира д-р Андрей Андреев, съставител на летописа. „Дигитализирано е цялото филхармонично наследство от 1946 година до наши дни както и цялата история със събития на зала България. Всички работихме много но мисля че това ще бъде едно добро начало за дискусии напред“, добавя той.
САША ПОПОВ – ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА
„В тази книга става въпрос за това, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Че Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България“, посочва авторът.
„Това е едно респектиращо издание, във всяко едно отношение, създадено по идея на маестро Найден Тодоров. Но тази идея не е случайна. Тя продължава вече създадената традиция да бъдат издавани юбилейни сборници във връзка с годишнината на Софийската филхармония“, припомня проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.
Тези три тома са общо около 1700 страници. Достатъчно е само да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени. Те са открити в архивни фондове, проучени от първата до последната архивна единица. Дали това е централният военен архив, държавният архив, научният архив на БАН и така нататък. В музикалната културна периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой. Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко“, допълва тя.
Тези томове са и история на музикалните родове в България, отбелязва издателят Гергана Димитрова („Лист"). По думите малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето.
ОПИС НА СТОЛИЧНАТА ОРКЕСТРОВА КУЛТУРА
„От летопис на Софийската филхармония, това изследване се превръща в опис на столичната оркестрова култура. Целият този документален масив, който авторът е включил, надхвърля конкретната задача и това е история на симфоничното дело, и не само. Възловият въпрос е откъде произлиза Софийската филхармония“, казва проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.
Найден Тодоров смята, че върху тези книги тепърва ще се градят бъдещи трудове. „Когато започнах работа в Софийската филхармония, за мен винаги е било от интерес да разбера каква е биографията на оркестъра. Защото биографията, която виждах през годините, беше общи приказки. Моят учител по история на музиката от музикалното училище в Пловдив ме беше научил, че човек винаги трябва да търси фактите. Този учител още тогава събуди в мен интереса към историческата истина в музиката. Този учител се казва Андрей Андреев“, разказва маестрото.
„Когато кандидатствахме със Софийската филхармония по различни проекти, част от документите включваха и документ за създаването на институцията. Бях изключително изненадан да разбера, че кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийската опера от 1935 г. Не можех да разбера как един академичен симфоничен оркестър, създаден през 1928 година и станал през 1936 година царски симфоничен оркестър, през 1935 година се води към операта и е филхармония. Това беше първото нещо, което ме обърка и ме накара да започна да търся каква може да бъде истината“, спомня си Найден Тодоров.
ИСТИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОФОРМЕНА, ФАКТИТЕ – НЕ
„Ние ще трябва да променим всичко в нашата история – кога са първите изпълнения на много от произведенията, които са изпълнявани в България. Всичко придобива изцяло нов вид“, коментира Тодоров.
„Аз съм много благодарен на Андрей Андреев, че той реши да излага не истини, а факти. Защото истината може да бъде идеологически оформена, а фактите – не. И това са три тома с факти. Това, което можем да направим с фактите, е да ги скриваме. Защото, когато ги отричаме, ние създаваме опозиция към тях. Това е било направено с историята на Софийската филхармония. Нейната история не е била отричана. За нея не се е говорило, за да се забрави. Днес обаче ние отваряме тази тема и аз не мога да си представя в колко други градове в България може да има такива проблеми. Част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало“, посочва Найден Тодоров.
Допълва, че историята в летописа е представена до 1946 година, защото тогава започва издаването на официалните дневници на Софийската филхармония.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Тод Браунинг представя уникални изпълнители във „Freaks“
Филмът на Тод Браунинг от 1932 година „Freaks“ остава един от най-забележителните примери за ранната история на киното, който продължава да предизвиква дебати относно представянето на различията и инвалидността в популярната култура. Въпреки че ...
|
Избрано
Седем поетични книги за вещици, които да те пренесат в магическа атмосфера през Хелоуин
Светът на поезията е изпълнен с магия, а темата за вещиците е особено актуална в съвременната литература. Въпреки че вещиците често са били представяни като зли и опасни фигури в историята, днешните поетеси използват този архетип, за да изразят опити за ...
|
Илияна Йотова представи сборника „Азбука. Език. Идентичност“
|
Ако сте поропуснали
Илия Вълков анализира медийната свобода и натиска върху журналистите в България
Нова книга на Илия Вълков разглежда взаимодействието между медиите и политиката
Илия Вълков, университетски преподавател и член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти в България, представя своята нова монография „Медии и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |