Найден Тодоров: България наистина е била част от музикалното развитие на Европа
България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали. „От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника. Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една институция, коментира д-р Андрей Андреев, съставител на летописа. „Дигитализирано е цялото филхармонично наследство от 1946 година до наши дни както и цялата история със събития на зала България. Всички работихме много но мисля че това ще бъде едно добро начало за дискусии напред“, добавя той. САША ПОПОВ – ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА „В тази книга става въпрос за това, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Че Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България“, посочва авторът. „Това е едно респектиращо издание, във всяко едно отношение, създадено по идея на маестро Найден Тодоров. Но тази идея не е случайна. Тя продължава вече създадената традиция да бъдат издавани юбилейни сборници във връзка с годишнината на Софийската филхармония“, припомня проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова. Тези три тома са общо около 1700 страници. Достатъчно е само да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени. Те са открити в архивни фондове, проучени от първата до последната архивна единица. Дали това е централният военен архив, държавният архив, научният архив на БАН и така нататък. В музикалната културна периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой. Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко“, допълва тя. Тези томове са и история на музикалните родове в България, отбелязва издателят Гергана Димитрова („Лист"). По думите малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето. ОПИС НА СТОЛИЧНАТА ОРКЕСТРОВА КУЛТУРА „От летопис на Софийската филхармония, това изследване се превръща в опис на столичната оркестрова култура. Целият този документален масив, който авторът е включил, надхвърля конкретната задача и това е история на симфоничното дело, и не само. Възловият въпрос е откъде произлиза Софийската филхармония“, казва проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова. Найден Тодоров смята, че върху тези книги тепърва ще се градят бъдещи трудове. „Когато започнах работа в Софийската филхармония, за мен винаги е било от интерес да разбера каква е биографията на оркестъра. Защото биографията, която виждах през годините, беше общи приказки. Моят учител по история на музиката от музикалното училище в Пловдив ме беше научил, че човек винаги трябва да търси фактите. Този учител още тогава събуди в мен интереса към историческата истина в музиката. Този учител се казва Андрей Андреев“, разказва маестрото. „Когато кандидатствахме със Софийската филхармония по различни проекти, част от документите включваха и документ за създаването на институцията. Бях изключително изненадан да разбера, че кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийската опера от 1935 г. Не можех да разбера как един академичен симфоничен оркестър, създаден през 1928 година и станал през 1936 година царски симфоничен оркестър, през 1935 година се води към операта и е филхармония. Това беше първото нещо, което ме обърка и ме накара да започна да търся каква може да бъде истината“, спомня си Найден Тодоров. ИСТИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОФОРМЕНА, ФАКТИТЕ – НЕ „Ние ще трябва да променим всичко в нашата история – кога са първите изпълнения на много от произведенията, които са изпълнявани в България. Всичко придобива изцяло нов вид“, коментира Тодоров. „Аз съм много благодарен на Андрей Андреев, че той реши да излага не истини, а факти. Защото истината може да бъде идеологически оформена, а фактите – не. И това са три тома с факти. Това, което можем да направим с фактите, е да ги скриваме. Защото, когато ги отричаме, ние създаваме опозиция към тях. Това е било направено с историята на Софийската филхармония. Нейната история не е била отричана. За нея не се е говорило, за да се забрави. Днес обаче ние отваряме тази тема и аз не мога да си представя в колко други градове в България може да има такива проблеми. Част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало“, посочва Найден Тодоров. Допълва, че историята в летописа е представена до 1946 година, защото тогава започва издаването на официалните дневници на Софийската филхармония.
|
|
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Общинският съвет във Варна обяви носителите на наградата „Варна“ за постижения в науката и образованието през 2025 г. Тази награда, която се връчва традиционно в навечерието на 24 май, отличава осем изтъкнати личности и научни колективи, които са н ...
Валери Генков
|
На бюрото
Професор Бисерка Пенкова и нейният принос в хуманитаристиката – юбилеен сборник обединява изследвания от България и чужбина
Институтът за изследване на изкуствата при Българската академия на науките организира официално представяне на юбилейния сборник в чест на проф. Бисерка Пенкова. Събитието, което ще се проведе в Софийска градска художествена галерия, е посветено на 70-годишнин ...
Валери Генков
|
Андрей Андреев представя медийната грамотност на четвъртокласници в Нови пазар
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Пловдив посреща поети от 11 държави на фестивала „Орфей“ 2026
Международният фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив е на път да отбележи своето девето издание, което ще се проведе на 7 и 8 май в Малката раннохристиянска базилика. Организаторите от фондация „Пловдив ЛИК“ обявиха, че събитието ще съ ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Общинският съвет обявява носителите на награда „Варна“ за 2025 г. с акцент върху иновации в науката и образованието
Общинският съвет във Варна обяви носителите на наградата „Варна“ за постижения в науката и образованието през 2025 г. Тази награда, която се връчва традиционно в навечерието на 24 май, отличава осем изтъкнати личности и научни колективи, които са н ...
Валери Генков
|
Експресивно
Христофор Колумб привлечен към Северна Америка от миризмата на Сасафрас
Северна Америка, според една устойчива легенда, е била първоначално открита от европейците благодарение на своя аромат. Според разказа, Христофор Колумб е бил привлечен към бреговете на континента от силната, подобна на канела миризма на дървото Сасафрас (Sass ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Антоанета Нечева открива нов библиотечно-информационен кът за учениците в Луковит
Валери Генков
|
Авторът и перото
Български енциклопедичен речник по публична администрация свързва традиции и иновации в управлението
Валери Генков
|
Сборникът „Български енциклопедичен речник по публична администрация“ е ново издание, което цели да предостави изчерпателен поглед върху публичното управление в България. Издателите от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ подчертават, че речникът е съставен под ръководството на проф. Тодор Танев и включва художествена корица, дело на Антонина Георгиева.
Този ...
|
Авторът и перото
Питър Сингър разкрива философията си за етиката в реалния свят на онлайн среща в София
Валери Генков
|
|
12:51 ч. / 22.12.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 11546 |
|
България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали.
„От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника.
Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една институция, коментира д-р Андрей Андреев, съставител на летописа. „Дигитализирано е цялото филхармонично наследство от 1946 година до наши дни както и цялата история със събития на зала България. Всички работихме много но мисля че това ще бъде едно добро начало за дискусии напред“, добавя той.
САША ПОПОВ – ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА
„В тази книга става въпрос за това, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Че Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България“, посочва авторът.
„Това е едно респектиращо издание, във всяко едно отношение, създадено по идея на маестро Найден Тодоров. Но тази идея не е случайна. Тя продължава вече създадената традиция да бъдат издавани юбилейни сборници във връзка с годишнината на Софийската филхармония“, припомня проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.
Тези три тома са общо около 1700 страници. Достатъчно е само да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени. Те са открити в архивни фондове, проучени от първата до последната архивна единица. Дали това е централният военен архив, държавният архив, научният архив на БАН и така нататък. В музикалната културна периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой. Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко“, допълва тя.
Тези томове са и история на музикалните родове в България, отбелязва издателят Гергана Димитрова („Лист"). По думите малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето.
ОПИС НА СТОЛИЧНАТА ОРКЕСТРОВА КУЛТУРА
„От летопис на Софийската филхармония, това изследване се превръща в опис на столичната оркестрова култура. Целият този документален масив, който авторът е включил, надхвърля конкретната задача и това е история на симфоничното дело, и не само. Възловият въпрос е откъде произлиза Софийската филхармония“, казва проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.
Найден Тодоров смята, че върху тези книги тепърва ще се градят бъдещи трудове. „Когато започнах работа в Софийската филхармония, за мен винаги е било от интерес да разбера каква е биографията на оркестъра. Защото биографията, която виждах през годините, беше общи приказки. Моят учител по история на музиката от музикалното училище в Пловдив ме беше научил, че човек винаги трябва да търси фактите. Този учител още тогава събуди в мен интереса към историческата истина в музиката. Този учител се казва Андрей Андреев“, разказва маестрото.
„Когато кандидатствахме със Софийската филхармония по различни проекти, част от документите включваха и документ за създаването на институцията. Бях изключително изненадан да разбера, че кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийската опера от 1935 г. Не можех да разбера как един академичен симфоничен оркестър, създаден през 1928 година и станал през 1936 година царски симфоничен оркестър, през 1935 година се води към операта и е филхармония. Това беше първото нещо, което ме обърка и ме накара да започна да търся каква може да бъде истината“, спомня си Найден Тодоров.
ИСТИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОФОРМЕНА, ФАКТИТЕ – НЕ
„Ние ще трябва да променим всичко в нашата история – кога са първите изпълнения на много от произведенията, които са изпълнявани в България. Всичко придобива изцяло нов вид“, коментира Тодоров.
„Аз съм много благодарен на Андрей Андреев, че той реши да излага не истини, а факти. Защото истината може да бъде идеологически оформена, а фактите – не. И това са три тома с факти. Това, което можем да направим с фактите, е да ги скриваме. Защото, когато ги отричаме, ние създаваме опозиция към тях. Това е било направено с историята на Софийската филхармония. Нейната история не е била отричана. За нея не се е говорило, за да се забрави. Днес обаче ние отваряме тази тема и аз не мога да си представя в колко други градове в България може да има такива проблеми. Част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало“, посочва Найден Тодоров.
Допълва, че историята в летописа е представена до 1946 година, защото тогава започва издаването на официалните дневници на Софийската филхармония.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Борис Данков представя новата си поетична книга „Пирамида“ с избрани стихотворения
Издателство „Захарий Стоянов“ представя новата книга на Борис Данков, озаглавена „Пирамида“, която събира избрани стихотворения на автора. Данков, известен журналист и поет, е част от литературния и културен живот в България от ...
|
Избрано
Независими LGBTQ+ книжарници в Америка предлагат уникални пространства за културно разнообразие
На 26 април, когато се отбелязва Денят на независимите книжарници, много от нас се замислят за важността на независимите книжарници в подкрепа на разнообразието и културната идентичност. Тази година акцентът е поставен на книжарниците, които се фокусират ...
|
Ема Копли Айзенберг предизвиква традициите в литературата с новата си колекция разкази
|
Ако сте поропуснали
Саяка Мурата: тайните на индивидуалността и авторитаризма в съвременната литература
Световноизвестната японска писателка Саяка Мурата, известна с уникалния си стил и дълбоките си теми, направи впечатляващо първо посещение в България по време на фестивала „Литературни срещи“. В срещата, модерирана от литературоведа Дарин Тенев, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |